предполагам че повечето мами са се сблъсквали с проблема "градски транспорт". в началото докато бяхме в количка ок, не че някой се сещаше да помогне,аз сама се научих да я качвам и свалям от автобуса, но хубавото е че не се налагаше да сядам. преди няколко дни с моя приятелка изведохме две годишните си момченца на разходка(вече без количките) и понеже нашият град е с много стръмни баири, решихме, да вземем автобус. и така отиваме на спирката, но се оказва че чакаме маршрутка, а не автобус. и там наредени и пременени чакат няколко лелки и като ни видяха с децата почнаха: "аааа ние станахме много хора." , "как ще се качваме" и накрая едната каза "ами по реда на пристигане" тоест ние с децата последни, в крайна сметка дори не се качихме, защото требваше да стоим прави в претъпкания микробус. отдрънахме се и си повикахме такси и се прибрахме спокойно, децата се чувстваха комфортно. и това всъщност не е единичен случай, никога никой не се сеща да ти направи път защото си с малко дете