И такааааааааа, да имаш семейство, всички момиченца като малки играят тази игра, но нямат представа колко е трудно в действителност. Като начало трябва да откриеш точния човек и това не е никак лесно, понякога го срещаш без дори да подозираш че е той и правиш милион грешки с риск да го загубиш, като мен! и когато си на път да го загубиш осъзнаваш-Господи, та аз го обичам,защо правя всички тези глупости, ако е Човекът, той ти прощава и заживявате заедно:) Дотук добре, идва момента в който решавате че сте готови да имате дете и с усмивка се надявате да се получи от първия път, но уви, не ставало веднага, и така месец след месец и все не става, това е едно огромно изпитание, както за жената, така и за мъжа. и така почти две години ходене по мъките, докато накрая с огромната помощ на д-р Николова от 2 ДКЦ гр. добрич, която ми даде едни хапченца, аз забременнях. Каква радост, какво щастие, просто е неописуемо, и тогава гадното кървене и страхът че ще изгубите бебчо, това е най-големия страх който съм преживяла в живота си.и пак благодарение на д-р Николова, която се грижеше за мен, както и за другите си бременни, с много любов и винаги усмихната, и така благодарение на нея преодоляхме и тази криза. и на 16.10.2008г. в 21:27 се роди моя принц. вече бяхме истинско семейство. сега е наистина, не е детска игра. не казвам че всичко е гладко, и че не се караме по някога, който го твърди, или лъже или нещо не е наред във връзката му. имаме си проблеми като всяко нормално семейство, имаме и трвоги покрай малкия, когато е болен най-вече, но сме много щастливи.

За да имаш Семейство-заслужава си да истрдаш всичката мъка, за да го постигнеш, няма по голямо щастие от това да гледам как моите двама мъже се гушкат и да чувам смехът им. единственото което искам е да си имаме още едно детенце и да сме здрави.