ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
*Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
*Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
*Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.
*Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
*Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
*Удряне с плесници, ритане.
*Удряне с предмет или нож.
*Цели подчинение и всяване на страх.

***Ревността в насилствената връзка няма нищо общо с любовта, тя показва несигурност и желание за притежание. Мъжът разпитва жената за това с кого говори, обвинява я във флиртуване или ревнува от времето, което тя прекарва с родителите и приятелите си.

***Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена, вътрешна сигурност. За нея светът е по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.


***Децата, живеещи в домове, в които се упражнява домашно насилие, също стават негови жертви. Те често са пренебрегвани заплашвани, застрашавани. Насилието се възприема като нормален начин за разрешаване на възникналите конфликти и този модел лесно се пренася в семействата, които порасналите деца създават.

Не позволявайте да ви насилват по какъвто и да било начин, няма значение дали емоционално или физически, или сексуално, не позволявайте. Ако вече се е случило, обърнете се към необходимите органи за помощ. Не причинявайте тази травма на вашето дете, нека то не ви гледа как плачете в ъгъла свита от уплаха и от мъка. За да израстне едно дете спокойно и щастливо му е необходим спокоен дом, в който родителите се обичат и уважават, а не се удрят и псуват. Не казвам да не се карате, това е невъзможно, ако сте винаги мили, и ако винаги си премълчавате, все някой ден събираното през годините ще избие и ще стане по-лошо. Както е казал народа “Къща без комин, няма” аз съм съгласна с това, моята идея е, да провеждате споровете си по тихо, по възможност детето да не разбере за тях, това е най-здравословно за малкото човече. Ако пък се случи детето да стане свидетел на по разгорещен спор, просто му обяснете, че мама и тати, са спорили, но това не означава, че не се обичат, и най-вече, не означава, че не обичат него и че то не е виновно за кавгата между мама и тати. Много е важно това да се обясни, зашото иначе детето се стресира и си мисли че то е причина за споровете, мисли си също, че неговите родители не се обичат, също така си мисли, че не е обичано, ето защо е важно всичко да му бъде обяснено спокойно.

Може би, ще се повторя, но ако над вас е проявено насилие, без значение от формата му, то помолете за помощ, знайте че не сте сами! И моля ви не ми казвайте, че търпите защото имате деца, това е най-голямата грешка, за тях е най-вредно да пораснат в такава среда. Така, че заради вас и заради вашите деца е необходимо да потърсите помощ, колкото по рано го направите, толкова по добре.

Ако пък след скандал, или побой, ви се извинят и ви обещаят, че няма да се повтори, не вярвайте, единствения вариант е да говорите спокойно и открито с вашия партньор, и той да потърси медицинска помощ, да ходи на терапия, или не знам, нещо друго, но не и да си изкарва гнева върху вас, и върху детето. Тук, обаче имаме друг проблем, нашите (българските) мъже, не признават, че иат проблем, и едва ли ще отидат на терапия, друг проблем е, че жените не признават за тормоза, и по този начин не позволяват на съответните органи да им помогнат. Ето защо вече поколения наред, домашното насилие е нещо като традиция по нашите земи. Нека се постараем да прекъснем тази традиция. Пазете се.