Какво ми дава и какво ми отнема майчинството?

Майчинството не започва с раждането на детето, то започва с вземането на решение: Аз искам да бъда майка! И от този момент нататък всяка жена трябва да мисли както за себе си, така и за живота, който има намерение да създаде.

За мен детето беше много желано и много очаквано. Аз не пия, не пуша цигари, единственият ми порок е кафето, по едно голяяяямо на ден. В момента, в който моята лекарка потвърди бременноса ми, аз спрях и него. Но не мисля, че е голяма загуба, все пак го направих, за да е здраво мъничкото човече, което растеше в мен. Периодът на бременноста е прекрасен и ужасен едновременно. Ужасът идва от страхът, че нещо може да се случи и да помрачи щастието, което изпълва бъдещата майка. Чаках с нетърпение всеки ехогравски преглед, това да виждаш как с всеки изминал месец, малката точица постепенно се превръща в едно човече, да чуеш как сърцето му тупти в своя забързан ритъм, това е радост, която само друга майка може да разбере, никой, който не го е преживял не би могъл да го осъзнае. И така минаха деветте месеца, тогава ми се сториха цяла вечност, но сега мисля, че са минали много бързо. Дойде дългоочакваният ден, моето съкровище беше много възпитано и изчака да се изкъпя, та тогава реши да излиза. Беше слънчев есенен ден, от ония за които казваме, че са откраднати от лятото. В девет и половина вечерта, на бял свят излезе моят Руслан. Все бях чувала, че като си видиш бебето болката се забравя, в момента, в който започнаха истинските болки не бях много сигурна, обаче се оказа точно така. И сега като си спомням се сещам само, как акушерката ми каза: “Айде, още един път” и в следващият момент го чух да плаче, и после го видях, мъничко синьо-розово вързопче. Не беше красив, беше,......приказен, като сън. Толкова силно исках да си имам бебче, и ето че сега то беше пред мен, истинско е, не е сън, сънят не би могъл да реве толкова силноJ. Дните в болницата минаха много бързо, след изписването, Руслан беше истински образец за кротко бебе, ядеше, спеше, по малко си плачеше, ама само докато някой го гушне. После дойдоха първата усмивка, първите зъбки, първите прояви на инат и характер. Сега е вече на три годинки, говори много, макар, че не всички го разбират, но аз му разбирам всичко, обича книжки, обича камиони(това е семейна черта), обича да играе с другите деца, старая се да го възпитавам добре, искам да стане добър човек, но с твърд характер, не искам да е някое лигаве, макар, че какъвто и да е, аз винаги ще го обичам, така както съм го обичала в онази първа минута, в която го видях.

Темата беше: Какво ми дава и какво ми отнема майчинството?, но за да отговоря, аз имах нужда да разкажа, за моят опит като майка, така е по лесно да си направя равносметка. Дава ми обчита на едно мило дете, дава ми целувка всяка сутрин и вечер, дава ми “смачкване” от обич, всичко това го имам благодарение на моят син. Майчинството ми дава сили да се справям с трудностите, дава ми сили да посрещам всеки нов ден с усмивка, дава ми живот. Не бих казала, че ми отнема кой знае какво, може би ми отне безгрижието, до преди да имам дете, аз самата се чувствах такова, понякога ми тонема времето за мен и за любимия, но не бих казала, че го отнема напълно, при добро желания се намира време за всичко, а най-скъпо ми е времето прекарано с детето, то е незаменимо, и аз му се наслаждавам много. Майчинството може да дава и да отнема много, но най-важното е че ни изпълва с любов, тя е безгранична, аз като майка, съм готова да направя всичко за своето дете, то е на първо място. Тук не споменах за таткото, който много ми помага, но все пак темата е за майчинството, а не за бащинството. Може би ще го попитам какво му дава и отнема бащинството и ще го запиша. Ще ми бъде интересно да чуя неговата версия.