С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Какво да правиш докато раждаш – да крещиш, да дишаш, да пееш?

„Като ти се вика, викай!“ - може би много жени чуват този съвет, тръгвайки към...

Втори месец (5-8 гестационна седмица)

Един малък живот вече расте в теб. През този месец той ще претърпи невероятни...

Бебе, запознай се с вашите! Подходящи начини и средства за общуване

След дълго и трепетно очакване, най-после си в прегръдките на мама и татко!...

Как да се храни бъдещата майка през лятото?

Как да се храни бъдещата майка през лятото? Въпросът не е излишен, тъй като...


Последно посещение: Дата и час: Чет Юли 09, 2020 7:06 am


Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 50 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Фев 22, 2009 7:50 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 21, 2008 4:55 pm
Мнения: 3526
как се казват децата ти и защо ги наричаш така х и у
недейтака как ще ги изоставиш
разбирам колко страдаш но не е този начина като изоставиш децата си нищо няма да спечелиш като пораснат те само ще изпитват омраза към теб
малкия няма да те помни но големия не трябва да мислиш по този начин :cry:

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Фев 22, 2009 9:53 am 
Offline

Регистриран на: Съб Юни 14, 2008 3:09 pm
Мнения: 26
Наричам ги условно така, защото ме е срам от това което ми се случва и не ми се иска някой да ме разпознае. А какво да направя? Да продължавам да трая как постъпва с "моето" дете ли? Просто вече незнам какво да направя за да се промени. Хиляди разговори и няма особенна промяна. :(

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Фев 22, 2009 12:20 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 12, 2008 1:04 pm
Мнения: 3611
Toва е жестоко.Не можеш да продължаваш да живееш така!Ако искаш детето ти да не се поболее, да живее в омраза, да се 4увства не оби4ано и т.н.Мажа ти дори не осъзнава какво при4инява ма големия ти син, това е не4увана жестокост.Той не иска любовта му, ако я искаше е щял да я полу4и, независимо, 4е Х си има баща.Децата разбират, когато ги оби4ат и рано или късно отвръщат с любов.Ти родители нямаш ли, братя, сестри.И не си изоставяй децата, 4е токава какво ще постигнеш.Напротив гледай как да си ги прибереш при теб и да ГИ ОБИ4Аш.Аз сащо гледам "4уждо" дете, но го оби4ам толкова много, 4е ве4е си е мое, само дето не съм го родила.Аз също се карам, то възпитание трябва да има.Но това няма нищо общо с това, за което пишеш.Незнам,но намери близки хора, които да ти помогнат, преди да е станало късно за голямото ти дете, защото не се знае какъв 4овек ще порасне.Спаси детето си, колкото можеш по-бързо.От това, което про4етох усещам, 4е си от4аяна, но това е най-лошия съветник!Дерзай, ние сме с теб!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 12:39 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 09, 2008 10:16 am
Мнения: 1134
temenujka написа:
Чакайте ще ви кажа и моята нещастна съдба.
Омъжих се за голямата си любов, родих дете и разбира се се разведохме. Заживях на квартира, но бях сама и се хвърлих на първия който ми обърна внимание, стори ми се идеалния мъж. Сега съм с две деца, а толкова нещастна. Много се радва че има дете, но не прие моето. Много ми е гадно като гледам, че за щяло и нещяло му се кара и като се обадя и ми заявява: Ти само за Х мислиш, за Y не. Вземай си Х и си ходи. Връщай се при скъпоценния си мъж. Говори му постоянно глупости, от рода на : отивай при татко си, не ти искам тук, не ме интересуваш, и мн. други неща който ме нараняват, а за Х направо незнам. Х иска да е ходи при баща си, а той постоянно се дразни с него и му казва да не ходи. Боли ме и дори си мисля да го пратя баща му да го гледа, поне да не расте с мисълта, че е паразит.
Чуствам се абсолютно безсилна да направя каквото и да е. Немога да ги хвана и да се изнеса с деца на 4,5г и 3 месеца, нямам нито жилище, нито работа. Незнам просто какъв, човек е говорихме и казва, че го приема, но се дразнел че иска да ходи при баща си, иска да накарам Х да го обича и т.н.
Кажете ми как се ЗАДЪЛЖАВА дете да обича някой който се държи така с него.
Направо не издържам, заблуждавам се всичко е наред, но постоянно ми се плаче и направо откачам.
Замислям се дали да не изчезна и да не се върна.
Ако се отказвам от едното, то ще е и от другото.
Нямам с кого да споделя и затова виртуално го правя, а и с непознати е по-лесно.

Искам да ти кажа само няколко неща- НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!! Имаш най- хубавото нещо на земята- ДЕЦА!!! Много жени нямат твоя късмет и въпреки прекрасните отношения с половинките си, не могат да си имат детенце. Не загубвай вярата си- нищо, че нещата в семейството и са такива- само не се предавай!!! Танчето правилно попита за твоите близки- независимо от всичко, все някъде има някой, който е готов да ти подаде ръка!!! Но не се оставяй децата ти да изживяват тоя кошмар, особено по- голямото... То е толкова уязвимо и ...самичко.... Моля те, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!! И не си и помисляй да заминеш някъде....а какво ще се случи с дечицата ти....... всичко ще се оправи, потърси помощ, дори ако нужно и от някоя женска организация- ей така, за съвет. Ние сме тук и с каквото можем- ще ти помогнем. :hug:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 1:10 am 
Offline

Регистриран на: Съб Юни 14, 2008 3:09 pm
Мнения: 26
Имам роднини, но ме е срам от това което ми се случва. Първо не успешен брак с развод, сега такова съжителсто и гледам да не разбират какво се случва. Благодаря ви за подкрепата, дадохте ми сили поне още един опит да направя за промяна. Най-интересното при него е, че след скандал по-добър от него няма. Играе с малкия и аз се чуствам обнадеждена, че ще се оправят нещата. Незнам, ще видим, аз все още се надявам. Не ми е излишна вашата подкрепа.
БЛАГОДАРЯ ВИ!

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 10:33 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Нед Май 04, 2008 7:48 pm
Мнения: 1307
Здравей,temenujka!!!Мислих си какво да ти кажа... чуй моите думи,въпреки,че не съм най-мъдрия човек,пък после постъпи както сметнеш за добре.
Първо и аз като другите мами смятам,че имаш едно страхотно богатство-ТВОИТЕ ДЕЦА.Опитвам се да се поставя на твое място и да разбера какво изживяваш и смятам,че всичко това е ужасно.Но каквото и да става знай,че всичко е в твои ръце.Колкото и да ти е трудно,трябва да вярваш,че ще се справиш със всичко.За твоите дечица в момента ти си най-силната и най-добрата,НЕ ГИ ПРЕДАВАЙ!!!
А относно това,че те е срам от всичко случващо се покрай тебе и за това не споделяш със своите близки и роднини,не смятам ,че е най-добре. Когато става въпрос за нещо толкова важно като семейство и деца е по-добре да потърсиш чужда помощ(най-малкото за подкрепа).Но отново казвам-ти си тази ,която трябва да бъде силната и да реши какво иска да се случва в живота й.Не позволявай някой да те мачка!Вземи съдбата си в ръце.
Желая ти много успех!Имай вяра и бъди силна!Ние сме с теб!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 13, 2009 11:41 pm 
Offline
бърборко
Аватар

Регистриран на: Нед Фев 22, 2009 4:47 pm
Мнения: 586
Здравейте.Нека да се запиша и аз в вашата група. :D Живея с мъж,който е раведен 2 пъти.Има 2 момичета.Голямата на 11.от първия брак и малката на 6 от втория.Имаме бебе момче.С първата му жена подържаме много добри отношения.Виж с 2рата не е така.Но и няма как иначе да е,аз съм 3тата.И двете деца идват вкъщи и много добре се разбирам с тях слава богу.С първата са се разделили понеже тя си е заминала да ражда при майка си и е останала там.Той се е опитал да отиде там,но не е могъл да си намери работа.и така той е пътувал в началото много после по малко поради финансова невъзможност и малко по малко срещнал 2рата.И така развод нова сватба и ново бебе.После се среща с мен,аз знам че е женен,но работи заедно всеки ден сме заедно,той много ме привлече и аз се влюбих безумно.В началото исках само да го виждам без да се развежда,но това продължи много дълго и аз така свикнах с него,че вече неможех да си представя живота без него.Там имаха неразбирателства с 2та жена и така,хоп и втория му развод след 4 годишна връзка с мен.Сега още не сме женени,но си имаме бебчо,градим си къща и сме много щастливи макар причинената болка на другите 2 жени.Аз много съжалявам ,за 2та,чувствам се много виновна и това винаги ще ми тежи,но повярвайте ми момичета нямаше варянт ние с него да не сме заедно,просто сме като 1 цяло.Съдба ли е какво незнам,но бог да е с нас.Да са му живи и здрави децата и дано винаги се разбираме с тях. :D

_________________
ИзображениеИзображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Мар 14, 2009 4:10 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Май 03, 2008 11:55 am
Мнения: 4966
Момичета,на всички вас се възхищавам за силата,за волята,за смелостта,за добротата които притежавате,и за безкарайната любов която дарявате.Продължавайте все така и само напред,дръжте здраво юздите на живота и бъдете много щастливи!


Тук прочетох само една все още неразрешена връзка,неразбирателсво и много тъга и опасно породили се чувства.temenujka,незнам дали все още четеш в този форум...но искам да ти вдъхна и аз сили и кураж.Бъди смела,бъди силна и отстоявай правата си и тези на децата си.Ти си щастлива,че имаш деца,не позволявай някой или нещо да съсипе живота им.Историята ти не е срамна,всеки греши,затова са грешките ,за да се учим от тях.Съдба,понякога те подлага на много трудни изпитания,но "всяко зло за добро"- казват хората и след "всеки дъжд ,изгрява слънце".Имаш роднини,те са за това,те са твои близки,те са хората,които трябва да знаят какво се случва с теб.НЕ СЕ СРАМУВАЙ!Не се притеснявай,те са единствените,които биха ти помогнали изцяло.Ако се уважавате с родителите ти,ако те обичат,не крии живота си,не се преструвай,така постъпваш зле,това ще е следващата ти грешка в живота.Бъди смела,говори с тях,признай чувставата си,проблемите си и помоли за помощ.Невярвам да се отрекат от внуците си,точно обратното.А относно изоставянето на децата,мила,колкото и да ти е труден живота, НИКОГА НЕ ИЗОСТАВЯЙ ДЕЦАТА СИ!!! ТОВА ЩЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА ТИ!!! БЪДИ СИГУРНА,ЧЕ ЕДИН ДЕН ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ! НЕ БЪДИ МЕКУШАВА,ЖИВОТА НЕИЗИСКВА ТОВА ОТ ТЕБ,СМЕЛОСТ ,БОРИ СЕ,В КРАЙНА СМЕТКА НЕ СИ САМА! НЕ РАЗДЕЛЯЙ ДЕЦАТА СИ,НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ,ЧЕ СА ОТ РАЗЛИЧНИ БАЩИ,ЗА ТЕБ ТЕ СА ТВОИТЕ МОМЧЕТА!НИКОЙ И НИЩО НЕ Е ПО-ВАЖНО ОТ ТЯХ ДВАМАТА,БРАТЯ СА И ТРЯБВА ДА СА ЗАЕДНО,НИКОЕ ОТ ТЯХ НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА Е ЛИШЕНО ОТ ТЕБ!

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Мар 14, 2009 12:01 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Апр 23, 2008 11:36 am
Мнения: 3897
Няма да пиша подробно своя коментар относно историята ти, Теменужка, защото мнението ми съвпада напълно с по-горните и няма смисъл да повтарям всичко казано.
Ще повторя само едно, което според мен има решаваща роля за справянето с тежката ситуация - ПОТЪРСИ ПОМОЩ ОТ БЛИЗКИТЕ СИ! Не мисля, че срамът трябва да взима превез над случващото се. Човек, заради децата си е сколонен на какво ли не - и на унижение, и на срам. Цената си залсужава, не мислиш ли? По-добре направи този компромис със себе си и ще видиш, че няма да съжаляваш.
Ако желаеш, може да ни разказваш как се развиват нещата около вас и знай, че винаги ще получиш от нас подкрепа и съвет!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Мар 15, 2009 2:22 am 
Offline

Регистриран на: Съб Юни 14, 2008 3:09 pm
Мнения: 26
Какво да ви кажа, все същата е. няма управия този човек. Казва ми че ме бил обичал....... бла бла бла. Но, не се държи доббре с големия ми син. На моменти когато реши е много свестен, но в повечето време не е. Иска от мен да накарам сина ми да не иска да ходи при баща си. Казва: "аз какъв съм му като той все ходи там". Какво да му кажа, какво да направя? Чуствам се напълно безпомощна. Дори се дразни, че бившия ми иска да купува апартамент на детето. Все едно, че той ще му купи. Сега едно от последните глупости които ръси е защо съм била купила на него мартеница от 60 ст., а на бебо от 10ст., всяка вечер все нещо не му е угодно. А детето ми е много добричко постоянно го търси въпреки тези простотии. Все още е наивничко и не разбира. Но, като му се кара ме пита защо го прави. Не го разбирам, комплекси ли има някакви какво е ........Ако имах жилище или пари за квартира веднага щях да си хвана пътя и да си гледам децата спокойно. Но, за сега съм вързана и ще изчакам докато дръпне малко малкия и ще видя на къде ще хващам. Върти ми се една идея в главата, но е почти не усъществима или поне ще е трудно да стане.

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Мар 15, 2009 3:01 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Май 03, 2008 11:55 am
Мнения: 4966
Според мен така ще постъпва мъжа ти и занапред,няма начин да се промени към голямото дете.Няма какво да те заблуждавам,а и ти си го знаеш.Помисли за някакъв вариант,за да може да расте спокойно баткото и да стане достоен мъж в живота.Мъжът ти определено дели децата,и никак не е за добро.Ако все пак имаш родители зад гърба си,може да рискуваш като поставиш ултиматом пред мъжа си,че ще си тръгнеш с двете деца,ако той не се опита да си промени държанието.Така може би ще спечелиш някакво време,докато поотрастне бебето и тогава ще изпълниш замисъла си.Моля се,скоро да се оттръсиш от проблема,и да живееш спокойно с двете си деца.Моето предложение е някакъв вариант,но първо помисли,ти познаваш най-добре мъжа си,и неискам с съвета си да ти навлека повече неприятности,ако смяташ че може да ти свърши работа,направи го,ако не си сигурна,по-добре недей.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Мар 18, 2009 12:10 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 7:45 pm
Мнения: 10
Здравейте, момичета! Прочетох историите и коментарите по тази тема и мисля, че не мога да дам нищо повече като "съвет", а само да съчуствам на тези, които са нещастни и да се радвам с тези, които са щастливи! Моята история е малко по различна от разказаните до тук. Бих се пречислила към щастливките (поне за сега, а надявам се и занапред). Живея заедно с разведен мъж, но и аз съм разведена. Той има момиченце от първия брак, а аз момченце от моя. Сега си имаме малка госпожичка заедно и сме много щастливи! Отношенията ни с бившите съпрузи никак не са добри - контактуваме само чрез децата, но какво да се прави... Нещата при нас се развиха много бързо... Запознахме се в сайт за запознанства и след 2 месеца "кореспонденция" се срещнахме. Нито той нито аз сме отишли на срещата с мисълта за последвалите събития. След 3 месеца се оказа, че съм бременна и повярвайте ми, това беше най-големия подарък за рожденния ми ден!!! И така заживяхме заедно с родителите ми, със сина ми ... а от 6 месеца и с новото попълнение в семейството :D ... Радвам се, че всички се разбираме много добре - родители, деца, роднини! Подредихме нещата така, че когато той взема дъщеричката си (през уийкенд) и моят син да е при нас. Щастливи сме и дано това да продължи дъъъъъълго, дъъъълго време! Желая на всички щастлив живот и поне толкова късмет, колкото ми се е паднал на мен!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Мар 18, 2009 3:31 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 12, 2008 1:04 pm
Мнения: 3611
Браво - надявам сде идилията ви да продължи дългооооооо!Хубаво е кагато след грешка намериш верния за теб 4овек!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Мар 21, 2009 9:11 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
Иска ми се да стисна ръцете на всички, които са преживели какво ли не, за да бъдете накрая заедно с ГОЛЯМАТА И ИСТИНСКА ЛЮБОВ!!! Вие сте невероятни жени и аз най-искрено ви се възхищавам!
Теменужке, и аз съм напълно съгласна с момичетата, че най-доброто е да се обърнеш към близките си. Те все пак са твоето семейство и винаги можеш да разчиташ на тяхната подкрепа. Ще те разберат, няма да те оставят на произвола. Поне така си мисля. Няма от какво да се срамуваш! И може би това ще е най-доброто както за теб, така и за дечицата ти. Не страдайте вече. И вие имате право на щастие. Много ми се иска да ви помогна, за да не страдате повече. Пиши когато можеш, за да знаем дали сте добре. Много се надявам, че ще помислиш върху думите ни и ще говориш с близките си. А за подкрепа винаги можеш да разчиташ на нас!!!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Апр 06, 2009 3:12 am 
Offline

Регистриран на: Чет Окт 09, 2008 11:54 pm
Мнения: 36
temenujka написа:
Чакайте ще ви кажа и моята нещастна съдба.
Омъжих се за голямата си любов, родих дете и разбира се се разведохме. Заживях на квартира, но бях сама и се хвърлих на първия който ми обърна внимание, стори ми се идеалния мъж. Сега съм с две деца, а толкова нещастна. Много се радва че има дете, но не прие моето. Много ми е гадно като гледам, че за щяло и нещяло му се кара и като се обадя и ми заявява: Ти само за Х мислиш, за Y не. Вземай си Х и си ходи. Връщай се при скъпоценния си мъж. Говори му постоянно глупости, от рода на : отивай при татко си, не ти искам тук, не ме интересуваш, и мн. други неща който ме нараняват, а за Х направо незнам. Х иска да е ходи при баща си, а той постоянно се дразни с него и му казва да не ходи. Боли ме и дори си мисля да го пратя баща му да го гледа, поне да не расте с мисълта, че е паразит.
Чуствам се абсолютно безсилна да направя каквото и да е. Немога да ги хвана и да се изнеса с деца на 4,5г и 3 месеца, нямам нито жилище, нито работа. Незнам просто какъв, човек е говорихме и казва, че го приема, но се дразнел че иска да ходи при баща си, иска да накарам Х да го обича и т.н.
Кажете ми как се ЗАДЪЛЖАВА дете да обича някой който се държи така с него.
Направо не издържам, заблуждавам се всичко е наред, но постоянно ми се плаче и направо откачам.
Замислям се дали да не изчезна и да не се върна.
Ако се отказвам от едното, то ще е и от другото.
Нямам с кого да споделя и затова виртуално го правя, а и с непознати е по-лесно.
Ситуацията при теб е много сложна. С две деца без работа и то малки. Това ни е лошото в Бг, че нямаме условия да живеем спокойно и да сме спокойни за децата си. Зависими сме от мъжете си и много трудно се взима решение за развод. Защото той ще си живучка след това , а ти с две деца как ще свързваш двата края, а и издръжката на дете е толкова смешна, че тока не можеш да си платиш с нея. А това да изпратиш детето си при баща му да го гледа - питала ли си се колко време ще издържиш без него. Тогава ще мислиш само за голямото си дете и пак ще се измъчваш. Много е лошо, че врторият ти мъж не го приема. А това ще се отрази на детето след време. След като иска детето ти да го обича трябва първо той да му покаже любов, защото едно дете се учи от възрастните. Ние ги учим на любов, уважение, на омараза. Мисля, че трябва да се разбереш със супругът ти все пак проблема идва от него, а и е достатъчно голям да се разберете като възрастни хора. Жалко, че не си го разбрала по рано какво представлява :cry:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 50 мнения ]  Модератор: galka2 Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group