С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Уроци по семеен мениджмънт

Съпругът: „Тук пак ли е паднала бомба?” Жената: „По-добре си мълчи! Ти никога...

Хемангиоми при бебето

Опасни ли са хемангиомите за здравето на детето?

Плетени детски шапки - 50 модела

Подбрахме за вас 50 модела плетени детски шапки за студените дни.

Как да изберем термометър?

Може би си раздвоена – дали бързината, или точността е по-важната, когато...


Последно посещение: Дата и час: Чет Окт 22, 2020 12:12 am


Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 62 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 2:01 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
Тук може да напишем някой спомен или да напишем някой любим стих. Ето един от мен, на който попаднах случайно и реших да го споделя с вас:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 2:04 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Мар 22, 2008 10:29 pm
Мнения: 2684
Галка, направо паднах.Много е хубаво.Напълни ми душата. :clap:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 2:08 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
Видях, че си нямаме такава темичка и реших да пусна. Като се ровех из нета попаднах случайно на него и реших да го споделя с вас. Радвам се, че ти е харесало Танче. :D Мен лично много ме разчувства. :icon_cry:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 2:22 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Мар 22, 2008 10:29 pm
Мнения: 2684
Ето нещо и от мен.Това е един от любимите ми стихове.



Погалвам те.
А ти взимаш лицето ми в шепи
и ме целуваш.
Прекрасно е усещането от тази близост.
В такива моменти думите са излишни,
защото нарушава тишината,
в която сърцата ни синхронизират задъханият си ритъм.
А поетите все търсят тези
неизречени думи на нежност,
за да възпеят любовта, от която всеки се ражда,
но не всеки я опознава.
А художниците все мъчат да уловят тези нежни трепети
върху платната си цветни,
ала кой е успял да събере необята на чувствата в рамка
дори да е златна?
И артистите по световните сцени
напразно се вживяват като влюбени,
защото, колкото и добре да играят Ромео и Жулиета,
всички знаят, че това е само игра.
Погалвам те.
И времето спира да тече.За нас.
Докосвам с устни лицето ти.
Нищо друго освен нас самите не съществува.
Косата ти е мека, нежна.
Заравям пръсти в нея...
Очите ти сияят като близки звезди...
Ти взимаш лицето ми в шепи и ме целуваш.
Прекрасно е усещаното от тази близост.
Колко трае тя?
Миг? Или вечност?
Тогава сърцата ни туптят заедно сред тишината,
която ни обгръща като люлка.
Аз знам, че ние с теб можем да помогнем на поетите-
да намерят търсените думи.
На художниците-да съчетаят багрите.
На артистите-да превърнат играта в истина.
Не, никак не е нужно!
Защото всяка любов принадлежи само на ДВАМА.


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 2:44 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
Много е красиво! :roseflower: Браво!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 6:39 pm 
Offline
любопитко
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 14, 2008 7:55 pm
Мнения: 114
Момичета, страхотна тема, браво!! :roseflower: Забравихме красивото, покрай грозните новини, които четем всеки ден! Нещата, които прочетох, наистина ме докоснаха.. Напоследък е модерно да се цитира Паоло Коелю (любимият писател на всички кандидат-миски :wink:), но аз ще напиша едно мое любимо стихотворение на Димчо Дебелянов:

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 8:36 pm 
Offline
любопитко
Аватар

Регистриран на: Сря Апр 16, 2008 3:24 pm
Мнения: 426
Когато го прочетох за пръв път се разплаках,толкова истина има в тези думи ....
Нека прочитайки това се замислим колко неща добри и лоши научават децата ни когато си мислим,че не ни гледат или още не разбират!


Когато мислеше,че не те гледам,аз видях,че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше,че не те гледам,аз видях как нахрани изгубено коте и научих,че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше,че не те гледам,аз видях как направи любимата ми торта и научих,че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше,че не те гледам,аз чух да казваш една молитва и аз знаех,че някаде има Бог с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше,че не те гледам,аз видях как приготви храна и я занесе на приятел,който беше болен и научих,че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше,че не те гледам,аз видях как отдели от времето и парите си,за да помогнеш на хора,които нямат нищо и научих,че тези които имат нещо трябва да дават на тези които нямат.

Когато мислеше,че не те гледам,аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих,че трябва да се грижим за това,което ни е дадено.

Когато си мислеше,че не те гледам аз видях как се справяш с отгоеорностите си,дори когато не се чувстваш добре и научих,че би трябвало да бъда отговорен,когато порастна.

Когато мислеше,че не те гледам аз видях сълзите в очите ти и научих,че понякога биваш наранен,но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше,че не те гледам аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова,което бих могъл да съм.

Когато мислеше,че не те гледам,аз научих най-много от уроците на живота,които трябва да знам,за да бъда един добър и творчески човек,когато порастна.

Когато мислеше,че не те гледам,аз те погледнах и исках да кажа "Благодаря!"за всички онези неща,кото видях,когато мислеше,че не те гледам.


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Май 19, 2008 10:33 pm 
Offline
бърборко
Аватар

Регистриран на: Чет Май 08, 2008 8:54 am
Мнения: 620
tatyana написа:
Галка, направо паднах.Много е хубаво.Напълни ми душата. :clap:


И на мен много ми хареса :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Май 20, 2008 1:20 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Апр 23, 2008 11:36 am
Мнения: 3897
tatyana написа:
Галка, направо паднах.Много е хубаво.Напълни ми душата. :clap:


На мен ми се насълзиха очите чак! :flowerwhite:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Май 20, 2008 2:44 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
И аз като го прочетох ми се насълзиха очите. Трогателно е. :icon_cry:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Май 20, 2008 3:14 pm 
Offline
любопитко
Аватар

Регистриран на: Сря Апр 23, 2008 5:48 pm
Мнения: 467
galka2 направо ми настръхна кожата,стана ми мъчно.Нямам търпение бебка да се събуди и да я нацелувам и нагушкам.

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Май 20, 2008 3:25 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пон Апр 21, 2008 1:44 am
Мнения: 1577
Това са мои произведения. Моля не се смейте! Не са кой знае какво!

Искам


Искам да усещам твоите ръце.
Искам да почувствам твоето сърце.
Бие то до лудост в гърдите ти сега.
Искам да се сгуша в теб и да заспя.
Искам да докосвам нежните ти устни.
Ти си само мой! Няма да те пусна.
Искам аз да бъда твоята жена.
Искам с рожба малка аз да те даря.
Искам ти да знаеш колко те обичам.
Искам с нежни думи аз да те наричам.
Искам да споделям чувства най-красиви.
Искам във живота с теб да сме щастливи.




Вечно твоя


Винаги ще бъда аз до теб,
дори един от друг да сме далече.
Ще бъдеш вечно в моето сърце
и няма никога да го напуснеш вече.
Каквото и да се случва с нас
ти винаги ще бъдеш мой, любими.
За теб прекрасна ще остана аз.
Не ме забравяй ти! Помни ме!
Чувствата, които ни заляха
не бяха просто чувства, а магия.
С неземна сила те ни завладяха,
попаднахме във плен на таз стихия.
Аз знам, че твоя ще остана,
ще бъдем с тебе двамата щастливи
и че нашата любов голяма
опора ни е, за да бъдем живи!



Надявам се да са ви харесали! :D


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Май 20, 2008 8:53 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Мар 22, 2008 10:29 pm
Мнения: 2684
Защо да се смеем.Те са си супер.На мен много ми харесаха.Искам ощеееееееее.


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Май 21, 2008 2:40 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Съб Мар 22, 2008 10:29 pm
Мнения: 2684
Това го прочетох в друг форум и много ми хареса.Затова исках да го споделя с вас.



За пръв път се видяха на автобусната спирка. Бяха студенти, той учеше медицина, а тя - архитектура. За да могат отново и отново да се видят, всеки ден и двамата отиваха на същата спирка по едно и също време и се качваха в същия автобус. Бяха млади, много млади. Отне им доста време докато съберат достатъчно смелост и да се заговорят, но накрая успяха. Всъщност и двамата не живееха в квартала, от който се качваха всяка сутрин в автобуса. Той предната вечер беше останал да пренощува при свой приятел, а тя беше ходила на гости на сестра си. И след време, когато вече бяха станали достатъчно близки един с друг, през смях си признаха, как всяка сутрин са ставали още по тъмно и са отивали до другия край на града, за да пристигнат навреме на тази спирка. Тяхната спирка с техния автобус...
Ожениха се веднага след дипломирането си. Бяха щастливи, много щастливи. Случваше се да останат понякога без работа, без пари, да имат трудни моменти, но така здраво бяха преплели ръцете и сърцата си, че нищо не успя да ги сломи. И когато трудно дочакваха края на месеца и новата заплата, и когато вече бяха станали известни лекар и архитект, все бяха щастливи. Не бяха от онези семейства, които се предаваха пред рутината и навика, настъпващи с годините, не ги сломяваха нито празните банкови сметки, нито пък ги възгордяваха високите доходи впоследствие. Нижеха се дни, месеци, години..., а тяхната любов сякаш растеше и ставаше още по-силна, още по-голяма...
Единстевното, което им липсваше, беше детенце. Въпреки дългото и трудно лечение, на което се подложиха, не успяха да се сдобият с рожба. Тогава си казаха, че е прекалено егоистично да искат да имат абсолютно всичко в този живот, приеха мисълта спокойно и продължиха напред. Вместо дете, отглеждаха и се грижеха за любовта си...
“Бих умряла за теб!” – казваше му често тя, прегръщайки го силно.
“Не, аз ще умра за теб!” – отговаряше й винаги той и я прегръщаше още по.силно...
Понякога, като се прибереше вкъщи, тя често намираше по някоя бележка оставена на огледалото: “Миличка, погледни вторият рафт на библиотеката”. Отиваше до там, а там намираше друга бележка: “Погледни на масата в кухнята и не забравяй, колко много те обичам!”. От масата в кухнята отиваше до шкафа в дневната или до раклата в спалнята, обикаляше от стая в стая, четейки нежни думи на обич и признание, написани на малки цветни листчета. В края на тези “пътувания” тя намираше понякога букет от свежи цветя, друг път – кутия с любимите й шоколадови бонбони, красива рокля или скъпо бижу... Но не подаръкът имаше значение, за нея важен беше жестът, защото й доказваше неговата обич...
Колкото и динамично да протичаше животът им понякога, колкото и ангажирани да бяха в службата, винаги намираха време един за друг. Въпреки това, когато минаха 40-те, и двамата решиха да работят по-малко и да си оставят повече свободно време, което да прекарват един с друг. Той напусна болницата и приемаше пациенти само в частния си кабинет, тя пък закри проектантското бюро, в което работеше с цял екип и започна да приема само отбрани и специални поръчки, които изпълняваше вкъщи. Така имаха много повече време, в което да бъдат заедно.
Един ден, докато се разхождаха по крайбрежната алея, тя забеляза една стара, почти рухнала къща, на която имаше закачена табела “продава се”.
- Какво ще кажеш, да купим ли тази къша? – попита го с вълнение тя. – Ще изчистим тази съборетина и на нейно място ще си построим прекрасна къща. Даже вече мислено начертах проекта за нея. Ще си има огромна тераса с изглед към морето. Хайде да си направим тук нашата морска къща, в която да каним сутрин чайките на закуска... – ентусиазмът искреше от очите й, докато говореше.
- Разбира се скъпа, защо не. Пък и нима мога да ти откажа каквото и да било – отвърна й той и я целуна нежно. – Веднага щом се върна от семинара по медицина в Щатите, ще звънна на посочения телефон и ще уговоря покупката, независимо каква цена ще кажат, това място вече е наше...
Макар да знаеха, че се разделят само за седмица, им беше много трудно и на двамата, когато той заминаваше за семинара в Америка. Докато беше там, всеки ден си говореха с часове по телефона. Когато тя го посрещна на летището при завръщането му, и двамата не можаха да потиснат сълзите си...
Но само няколко дни по-късно тя усети странна промяна в поведението му. Той вече не изглеждаше така щастлив като преди, не се смееше така искрено, дори отбягваше да разговарят... За да го разведри малко, една вечер тя заговори за къщата край морето и му показа проекта, който беше начертала, но отговорът който получи, я стъписа:
- Скъпа, тази къща надвишава нашите възможности и за съжаление не можем да си я позволим, затова най-добре забрави за нея...
За хора като тях, които така бяха свикнали с щастието, нещастието сякаш имаше още по-горчив вкус и тежеше много повече. За нея то беше като неканен и нежелан, но натрапил им се гост, когото не знаеше как да прогони от дома си... Тя разбираше, усещаше, че на него нещо му тежи, че крие нещо от нея и това го измъчва. Как ли не го молеше и увещаваше да сподели с нея, да й разкаже:
- За тебе бих умряла, знаеш! Моля те, кажи ми какво става...
Но молбите й така и не получаваха отговор. Сякаш мъжът, в когото беше така влюбена, когото обожаваше и боготвореше и който също й се кълнеше във вечна обич и вярност, беше сменен с някой друг коренно различен, абсолютно безразличен към онова, което се случваше. С всеки свой опит да поговори с него, тя имаше усещането, че се удря в бетонна стена и от тези удари все повече я болеше и кървеше сърцето й...
Един ден, докато се разхождаше в парка с най-добрата си приятелка, тя отново разказваше за необяснимата промяна на съпруга си и се опитваше отчаяно да намери някакъв отговор за тази неочаквана промяна в него. Без да дочака да се доизкаже обаче, приятелката й я прекъсна и я дръпна да седнат на близката пейка. Хвана я за ръката и я погледна в очите, казвайки:
- Съжалявам, че трябва да го чуеш точно от мен, но повече не мога да издържа, трябва да ти кажа – започна тя малко неуверено - Той ти изневерява! Виждам го всеки ден в ресторанта, който е срещу офиса ми, да обядва с млада симпатична жена. А после прегърнати се качват в колата и отиват нанякъде...
- Спри, млъкни веднага! – изкрещя на приятелката си и не й позволи да каже каквото и да било повече. Обвини я, че говори така, само защото й завижда, след което разстроена си тръгна за вкъщи...
На следващия ден по обяд сама отиде до онзи ресторант и застана зад дървото на отсрещния тротоар. Само след няколко минути разбра, че вечната любов и щастие ги има единствено в приказките, не и в реалността... Веднага позна младата педиатърка от болницата, в която преди работеше съпругът й. Беше идвала няколко пъти у тях на гости. Сълзите, които премрежиха очите й, не й попречиха да види как той прегръща другата жена. Сякаш нож раздра сърцето й...
Вечерта, когато той се прибра вкъщи, тя се нахвърли върху него и му разказа всичко, което видя през деня. Ту крещеше, ту плачеше, докато говори, после силно го прегръщаше, в следващия миг го удряше... Той нищо не отрече. Смотолеви само нещо от рода на, че с времето хората се променяли, чувствата им охладнявали, че след една определена възраст имали нужда от промяна... Напълни малко вещи в един куфар и излезе. На вратата се обърна към нея и я попита:
- Може ли да те прегърна за последно?
- Изчезни веднага! – изкрещя му тя с глас, пълен с ярост и омраза и трясна вратата след него...
Получиха развод още на първото дело.
С подкрепата на приятелите си тя някак се опитваше да си стъпи отново на краката и да се върне към нормалния живот. От общи познати разбра, че бившият й вече съпруг е заминал за Америка с новата си любима. Понякога, когато останеше насаме с мислите си, чувстваше, че все още го обича. Тогава отново потъваше в сълзи и горещо се молеше тази любов в сърцето й да се превърне най-после в омраза, за да не я боли толкова много и така непоносимо...
Мина цяла година. Колкото и да твърдяха, че времето лекува всичко, то не беше успяло да излекува нейната рана и в сърцето й все още зееше огромна и болезнена празнота...
Една сутрин се събуди от настойчивото звънене на вратата. Когато стана и отиде да отвори, видя срещу себе си... онази жена!
За миг застина от изненада, не очакваше да види точно нея. Искаше да й изкрещи в лицето, че няма право да прекрачва прага й, но не успя да каже нищо.
- Моля те, позволи ми да вляза, трябва да поговорим важно е... – прекъсна мислите й гласът на жената. Изглеждаше разстроена.
Влязоха вътре и седнаха в хола.
- Нищо не е такова, каквото изглеждаше – започна с тих глас младата жена. – Много съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но преди един час той почина... Научи за болестта си миналата година, по време на семинара в Щатите. Бяха му казали, че му остава не повече от година живот. Знаеше, че ти няма да можеш да понесеш тази мисъл и ще поискаш да умреш заедно с него, така както често му казваше. За да те отдалечи от себе си, ме помоли да се преструвам на негова любовница. И на родителите си нищо не каза. Сред всички разпространи мълвата, че сме заминали двамата в Америка, а всъщност беше наел една малка къща точно до автобусната спирка, на която сте се видели за пръв път, вашата спирка. Бяха му назначили терапия, той изпълняваше всички препоръки много стриктно и вярваше, че ще се излекува, но... не се получи. Снощи състоянието му се влошило, медицинската сетра ме потърси, успях да стигна в последния момент. Помоли ме да ти предам тази кутия...
Слушаше и не искаше да повярва на чутото... Не знаеше какво да мисли, не знаеше какво чувства... Знаеше само, че каквото и да стори, не е в състояние да спре сълзите, които се лееха от очите й... Искаше й се в същия този момент и точно там и тя да умре...
Мина доста време, докато се осъзнае и се сети да отвори кутията, която получи. Внимателно вдигна капака и видя вътре множество старателно сгънати цветни листчета. Разгъна първото, на което пишеше: “Моля те, скъпа, прочети последователно всички бележки!”.
Започна да ги отваря бавно едно по едно и да чете написаното на тях: “Обичах те много!”, “Никога не съм преставал да те обичам!”, “Винаги ми казваше, че би умряла за мен, аз знаех, че това е истина!”, “Аз не исках да умираш за мен!”, “Искам да ми обещаеш нещо, мила!”, “Искам да ЖИВЕЕШ за мен!”... Докато вземаше последното останало листче от кутията, видя на дъното й някакъв ключ.
Разгъна цветната хартийка и прочете:
“Направих къщата на брега на морето по проекта, който ти беше начертала. Когато сутрин закусваш заедно с чайките на огромната тераса с изглед към морето, знай че аз също ще бъда до теб...”</b>
_________________


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Май 21, 2008 2:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 11, 2008 2:57 pm
Мнения: 43
ето тези са ми любими :)
а мои - по-късно ще напиша :) -

Далечно - Иван Пейчев

Напраэно всяка вечер аэ поглеждам
във старата кутия эа писма .
Не идва пликът бял със почерк нежен,
с любимо нежно име на гърба.

По коридора тръгвам много бавно
и в стаята си влиэам много сам
и седнал до проэореца по навик
стоя във мрака,чакам теб,мълча.

И мисля дълго как отмина влака
и мисля дълго колко си далеч
и колко дни ще трябват на писмата ми
да стигнат до далечния адрес.

Прости ми,че така скърбя эа тебе
не бива,энам,не бива а боли
Прости ми,утре пак напраэно ще погледна
в кутията эа малкия бял плик.
*************************************

В И К

БЛАГА ДИМИТРОВА


Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отлетят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те эаэида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съэреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
със поглед във эемята?
Кога ще ме эовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме далечна,
чужда,непоэната?
ОБИЧАЙ МЕ СЕГА-
когато те обичам,
когато твоя съм-
жадувай ме,эови ме.
Сега простри ръце,
когато ще дотичам,
че утре ще е късно,
непоправимо късно...
**************************************

Пабло Неруда

Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното, з
а да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...

Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 62 мнения ]  Модератор: arabela Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group