Вижте още
Негативните страни на кърменето
Кои са онези моменти при кърмене, които така болезнено се запечатват в съзнанието на майките и могат ли да бъдат избегнати.
...или защо майчиното мляко е също толкова ценно и вкусно, дори и след навършването на първата годинка.
Близо 600 дни, откакто моята малка дъщеричка е на бял свят... Над 1800 кърмачески часа. Само две разранявания на гърдите. Близо милион доволни бебешки усмивки. Около 5-6 хапливи забележки от разни познати и една сбъдната мечта.
Не, това не е странна обява на дойка, търсеща работа, а досегашната история на моето Голямо кърмене.
Ето как започна тя.
Ден за ден
Като всяко ново нещо, на което се учиш, и кърменето изискваше повече усилия, упоритост и знания. И при нас не липсваха трудности, особено в началото, но те бяха моите уроци, които ми даваха увереност, че се справям. Ден след ден, всяка следваща „кърмаческа” седмица беше малка награда за мен и за моята дъщеря. В тези начални месеци не съм и помисляла колко дълго би продължило това.
Надявах се да мога да кърмя поне до 6 месеца, преди началото на захранването, а първият рожден ден изглеждаше толкова далечен...
Представях си понякога как моето проходило мъниче духа свещичката на празничната торта, а след това доприпква до мен, за да получи своята порция кърмене и тази картина ми се струваше толкова странна и нереална.
Работа в екип
Природата все пак следва своя естествен ход (ако й позволиш да го направи). Дъщеричката ми неусетно растеше, а кърменето продължаваше да бъде просто част от нейното нормално развитие, наред с игрите, разходките, опитването на нови храни, пълзенето, първите забавни опити за прохождане.
Възприемах грижите около нея като работа в екип. Бяхме сътрудници, а не началник и подчинен. Всичко, което правех, бе да се опитвам да откликвам на нейните нужди, а не да ги ръководя.
Кърменето плавно се променяше – честото и продължително сукане беше останало назад в миналото. Вече не се чудех дали мъничето ми дава сигнали, че е гладно. Тя съвсем явно го показваше – допълзяваше до мен, мрънкайки, сгушваше се и започваше да милва гърдите ми. Сучеше минутка-две, след което доволна се усмихваше и скорострелно се връщаше при своите занимания.
На партито по случай първия си рожден ден, моята малка пораснала принцеса беше леко сърдита и видимо притеснена от цялата суматоха у дома – нови и непознати лица, пъстри балони, светкавици от фотоапаратите, горяща свещичка, която трябваше да се опита на вкус... Така че съвсем скоро потърси успокоение на майчината гръд.
И докато я гушках, се опитах да си я представя с биберон-залъгалка или с шише с мляко за кърмачета и тогава тази картина определено ми се стори странна и нереална.
