Да се опознаем с новороденото!

Малкото човече вече е у дома. Предстоят ви толкова взаимни вълнуващи моменти и полезни уроци. Повечето умения на новороденото са спонтанни (рефлекторни).

Когато бебчо е гладен или недоволен, автоматично започва да плаче. Явно съветът: „първо помисли, после действай“ не е валиден за мъниците :).

Открий ме!

Способността към обостреното възприемане на миризмите се развива едновременно и при теб, и при бебето. Новороденото не само различава гласа на своята майка сред множество други, но и я „намира“ по нейната миризма.

Любопитно е следното изследване: бебета на 6 дни са били поднесени към гърдите на няколко майки, но всяко едно от тях е засукало единствено от своята, независимо дали тя е имала повече, или по-малко мляко. Способността да разпознават своето мъниче по миризмата притежават и майките. По този начин дори незрящите жени познават рожбите си.

Паралелно „обучение“

Опитай се да се поставиш за миг на мястото на мъничето: „Аз плача и ме вземат на ръце. Продължавам да плача и ми дават да ям. Отново плача, когато ме оставят сам и пак ме гушват.“ След нееднократни повторения на подобни сигнали и следващите ги реакции в съзнанието на детето се формира въображаем образ или картина, изобразяващ именно това, което следва да очаква в резултат на своя плач. Или в съзнанието на бебето се ражда образ, съдържащ отговор на неговите потребности. Специалистите наричат тези картинки схеми. Колкото повече са те, толкова по-добре се развива разумът на детето. В случая изходният рефлекс – плачът прераства в мислене или в когнитивен процес.

Когато общуваш с малкото човече, е добре твоите мисли да изпреварват действията ти.

„Дали е гладно? Но аз го нахраних преди малко. Може би иска просто да го гушна.“ Колкото по-често се занимаваш с подобна „гимнастика“ на ума, толкова по-бързо ще се научиш интуитивно да разбираш от какво се нуждае и ще постъпваш почти рефлекторно, т.е. ще действаш, преди да мислиш.
Развивайки постоянно общуването с мъничето (връзката „сигнал – отговор“) скоро ще постигнете пълна хармония. Когато „обучението“ протича паралелно и резултатите са налице – в съзнанието на детето постоянно се увеличават прекрасните картинки на възможните взаимодействия, а ти си все по-отзивчива и бърза в реакциите си.

Важно е да разбираш какво иска бебето – така у него се изгражда доверието към теб, а то се научава да формулира своите потребности по начин, който обкръжаващите бързо да разбират. Така 9-месечното човече протяга към теб ръце и очаква да го вземеш. Освен това в съзнанието му възниква и образ-картинка: „Взе ме и да си поиграем“. А ти напълно разбираш безсловесната молба и си готова да отговориш на сигнала, нали?

Взаимно съвършенство

Образите се раждат не само в главата на детето, което очаква да му помогнеш. Родителите също изграждат образи на неговите потребности. Така се осъществяват невидимите връзки от детското съзнание към майчиното и обратното.

Какво се случва, ако не реагираш на очакванията на мъничето?

Тогава то не знае какъв отговор да очаква и не може да създаде своя образ-картинка. А ти просто сама ще си се лишила от красивото чувство да разбираш своето съкровище. Колкото по-малко отгатват мислите си майката и малкото, толкова по-сигурна е дистанцията между тях в бъдеще.
Не се притеснявай, че може да не реагираш правилно на сигнала на малкото човече. Например то плаче и ти решаваш, че е гладно. Но се оказва че не е това, плачът продължава...

Просто бъди търпелива!

Премини целия си „списък“ на възможните причини за плача. Най-важното е, чрез своите действия да покажеш на детето, че не си безразлична към неговите потребности. Напротив, винаги си готова да му помогнеш. Само така то ще се чувства сигурно и уверено, а ти - полезна и компетентна.

Струва си взаимно да си подарите още радост и усмивки, нали?